Евгений Дайнов: Напълно възможно е това лято Русия да нападне Гру...
Наближава следващата Олимпиада и в главата на Владимир Путин светва нормалният въпрос: Кого да атакува този път, до момента в който светът е вперил взор в състезанията в Париж?
По време на лятната Олимпиада от 2008 година съветската войска нахлу в Грузия. Малко след зимните Олимпийски игри от 2014 година московският ботуш стъпи в Източна Украйна и Крим. А незабавно след края на зимната Олимпиада от 2022 година руската армия стартира пълномащабна война с цел окончателното заличаване на Украйна и на украинската нация.
Кой е на ред през лятото на 2024?
Едва ли ще е член на НАТО, което към този момент изключва Балтийските републики, Полша, Румъния и България. Армения е в кома и там няма потребност нещата да се бутат принудително. Може да го отнесе някоя някогашна руска република, завършваща на -стан, само че това е малко евентуално, като се има поради, че зад множеството стои Турция, а зад Казахстан - Китай.
По всичко проличава, че и този път целта ще е Грузия. Там към този момент тече повтаряне на сюжета " Янукович ", приложен в Украйна през зимата на 2014 година.
Да си напомним. През 2010 година Украйна подписва съглашение с Европейски Съюз за скорошно участие. Когато обаче се стига до окончателното сключване на старт на договарянията, на 21 ноември 2013 година проруският президент Янукович обявява, че няма да подпише нищо сходно. Напротив, щял да предприеме стъпки за включване в тогава създаващия се под егидата на Москва Евразийски съюз. Следва всеобщ украински протест, станал прочут като Евромайдан. Янукович бяга в Русия, а в края на април 2014 година в Украйна нахлуват " зелени човечета " - руски военни подразделения без опознавателни знаци. Зимната Олимпиада в Сочи е завършила на 23 февруари.
Характерното в тази обстановка е безогледното държание на Янукович, който от самото начало работи с целенасочена и увеличаваща се надменност, чиято цел е да предизвика въстание, което той да потуши. И по този начин да съсече европейския порив на украинците за едно 10-15 години. Накрая украинците се оказват по-силни, само че дават над 100 жертви.
Как Грузия замязва на Украйна
Абсолютно същият сюжет се разпростира сега в Грузия. Амбицията на страната да стане член на Европейски Съюз е толкоз мощна, че е вписана в Конституцията; над 80 на 100 от грузинците поддържат това участие. Страната е обаче ръководена от съветска агентура, която няма никакво желание да съблюдава курса към Европа. Напротив, упоритостта - като при Янукович - е Грузия да си върне статута на васал на Москва.
Този път провокацията не идва от пряк завой към Евразийския съюз, а от внасянето в Народното събрание на Закон за задграничните сътрудници. Той е копие на това съветско законодателство, което се употребява за смазване на всякакво инакомислие.
Първоначално държавното управление се уплаши от митингите и отдръпна закона. Впоследствие обаче го внесе още веднъж, в по-радикален вид - заменяйки термина " задграничен сътрудник " с " сътрудник на непозната страна ". Такива " сътрудници " са всички организации, най-вече Неправителствени организации и медии, които получават западно финансиране, вкл. от предприсъединителните фондове на Европейски Съюз. По този метод властта в Грузия де факто афишира Европейски Съюз за сборище от " непознати страни ". Очевидно е, че крачката до путиновата дефиниция " недружески страни " не е по никакъв начин огромна.
Следват три седмици митинги в столицата Тбилиси. Хората отхвърлят да изоставен улиците и площадите, до момента в който парламентаристите не престават да си гласоподават закона (в Грузия имат не две, а три гласувания за всеки закон). Ситуацията непрекъснато ескалира поради дейностите и риториката на властта. Целта е, явно, като при Янукович: да се предизвика въстание, което да бъде смазано.
Едва ли обаче този път Путин ще остави нещата в ръцете на локалните си сътрудници. Все отново през 2014 година Янукович не съумя да се оправи с украинците и, макар последвалото съветско навлизане, страната внезапно се " озападни ". Този път Путин евентуално ще залага на несъмнено. В момента, в който обстановката в Грузия се взриви, той ще може да вкара армията си, най-вероятно " откликвайки " (както в тази ситуация с Унгария през 1956 и с Чехословакия през 1968) на " молбата на държавното управление за братска помощ против непознатите сътрудници и западните провокации ".
Това е евентуалният сюжет. Познавайки нрава на Путин, той е изцяло вероятен. Толкова е вероятен, че в действителност значимият въпрос е: ще има ли Путин търпението да дочака Олимпиадата в Париж, която стартира чак на 26 юли?
Евгений Дайнов, Deutsche Welle. Заглавието е на ФрогНюз.
По време на лятната Олимпиада от 2008 година съветската войска нахлу в Грузия. Малко след зимните Олимпийски игри от 2014 година московският ботуш стъпи в Източна Украйна и Крим. А незабавно след края на зимната Олимпиада от 2022 година руската армия стартира пълномащабна война с цел окончателното заличаване на Украйна и на украинската нация.
Кой е на ред през лятото на 2024?
Едва ли ще е член на НАТО, което към този момент изключва Балтийските републики, Полша, Румъния и България. Армения е в кома и там няма потребност нещата да се бутат принудително. Може да го отнесе някоя някогашна руска република, завършваща на -стан, само че това е малко евентуално, като се има поради, че зад множеството стои Турция, а зад Казахстан - Китай.
По всичко проличава, че и този път целта ще е Грузия. Там към този момент тече повтаряне на сюжета " Янукович ", приложен в Украйна през зимата на 2014 година.
Да си напомним. През 2010 година Украйна подписва съглашение с Европейски Съюз за скорошно участие. Когато обаче се стига до окончателното сключване на старт на договарянията, на 21 ноември 2013 година проруският президент Янукович обявява, че няма да подпише нищо сходно. Напротив, щял да предприеме стъпки за включване в тогава създаващия се под егидата на Москва Евразийски съюз. Следва всеобщ украински протест, станал прочут като Евромайдан. Янукович бяга в Русия, а в края на април 2014 година в Украйна нахлуват " зелени човечета " - руски военни подразделения без опознавателни знаци. Зимната Олимпиада в Сочи е завършила на 23 февруари.
Характерното в тази обстановка е безогледното държание на Янукович, който от самото начало работи с целенасочена и увеличаваща се надменност, чиято цел е да предизвика въстание, което той да потуши. И по този начин да съсече европейския порив на украинците за едно 10-15 години. Накрая украинците се оказват по-силни, само че дават над 100 жертви.
Как Грузия замязва на Украйна
Абсолютно същият сюжет се разпростира сега в Грузия. Амбицията на страната да стане член на Европейски Съюз е толкоз мощна, че е вписана в Конституцията; над 80 на 100 от грузинците поддържат това участие. Страната е обаче ръководена от съветска агентура, която няма никакво желание да съблюдава курса към Европа. Напротив, упоритостта - като при Янукович - е Грузия да си върне статута на васал на Москва.
Този път провокацията не идва от пряк завой към Евразийския съюз, а от внасянето в Народното събрание на Закон за задграничните сътрудници. Той е копие на това съветско законодателство, което се употребява за смазване на всякакво инакомислие.
Първоначално държавното управление се уплаши от митингите и отдръпна закона. Впоследствие обаче го внесе още веднъж, в по-радикален вид - заменяйки термина " задграничен сътрудник " с " сътрудник на непозната страна ". Такива " сътрудници " са всички организации, най-вече Неправителствени организации и медии, които получават западно финансиране, вкл. от предприсъединителните фондове на Европейски Съюз. По този метод властта в Грузия де факто афишира Европейски Съюз за сборище от " непознати страни ". Очевидно е, че крачката до путиновата дефиниция " недружески страни " не е по никакъв начин огромна.
Следват три седмици митинги в столицата Тбилиси. Хората отхвърлят да изоставен улиците и площадите, до момента в който парламентаристите не престават да си гласоподават закона (в Грузия имат не две, а три гласувания за всеки закон). Ситуацията непрекъснато ескалира поради дейностите и риториката на властта. Целта е, явно, като при Янукович: да се предизвика въстание, което да бъде смазано.
Едва ли обаче този път Путин ще остави нещата в ръцете на локалните си сътрудници. Все отново през 2014 година Янукович не съумя да се оправи с украинците и, макар последвалото съветско навлизане, страната внезапно се " озападни ". Този път Путин евентуално ще залага на несъмнено. В момента, в който обстановката в Грузия се взриви, той ще може да вкара армията си, най-вероятно " откликвайки " (както в тази ситуация с Унгария през 1956 и с Чехословакия през 1968) на " молбата на държавното управление за братска помощ против непознатите сътрудници и западните провокации ".
Това е евентуалният сюжет. Познавайки нрава на Путин, той е изцяло вероятен. Толкова е вероятен, че в действителност значимият въпрос е: ще има ли Путин търпението да дочака Олимпиадата в Париж, която стартира чак на 26 юли?
Евгений Дайнов, Deutsche Welle. Заглавието е на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ